Тези корекомки (балеринки, кърпички, захаринки или каквото и да е тяхното име) се оказаха наистина превъзходни и много вкусни. Преди едно от първите ни посещения при Мая и Джеф се чудех се какво да приготвя и си говорехме с колежката. Тя се сети за едни дребни сладки от стария тефтер с рецепти на нейната майка, за които аз не бях чувала. Тя ми разказа, че били с крема сирене в тестото и само се овалват в захар, което много ме заинтригува. Реших да ги пробвам. Всички много ги харесаха, а Джеф позволи на всички останали да си вземат по една и прегърна цялата купа с корекомки, давайки на всички ясен знак, че всички останали са за него.
След това правих тези сладки още няколко пъти. Лесни са за приготвяне и всеки път резултатът е повече от чудесен!
НЕОБХОДИМИ ПРОДУКТИ:
НАЧИН НА ПРИГОТВЯНЕ:
В купа се поставят всички продукти, с изключение на брашното и кристалната захар. Объркват се до получаване на еднороден крем. Аз го правя с миксера, и по-точно с бъркалките за тесто.
Добавям малко по малко брашното, докато се абсорбира добре. Не се прекалява с брашното, тъй като има опасност сладките да станат доста твърди. Както казва мама, обърква се до получаване на „меко тесто“. Това до скоро ми беше напълно непонятно, но малко по малко с времето започнах да разбирам какво се има предвид.
Не е нужно много месене, само колкото да се съберат всички продукти в еднородно тесто.
Както повечето рецепти, в които се използва тесто с масло, то трябва да се завие с фолио за свежо съхранение и да преседи за кратко в хладилника, за да се стегне малко и да може да се обработва. Аз го оставям за около 30-60 минути, но може да стои в хладилника и през цялата нощ и сладките да се направят на следващия ден. При по-дълъг престой в хладилника, тестото трябва да постои известно време на стайна температура, за да се поотпусне.
Охладеното тесто се разделя на 2 или 3 топки и се разточва на много тънко. С помощта на кръгла формичка или чаша се изрязват кръгчета с диаметър около 5 см.
В отделна купичка или чиния се сипва кристална захар. Аз я овкусявам допълнително с малко ванилена захар. Изрязаните кръгчета се овалват от двете страни в захарта. Аз ги притискам добре и от двете страни. Това спомага от една страна сладките да се изтънят още малко, а от друга – захарта да се полепи добре по тях.
След като захарта е полепила добре, се прегъват първо на две, след това на още две. Накрая отворените ръбчета се притискат леко, за да не се отворят при печенето.
Пекат се в предварително загрята фурна на 190-200 градуса по Целзий до зачервяване.
По желание към тестото може да се добави настъргана лимонова кора или например щипка канела.
Щом аз мога, значи и вие можете!
Добър апетит!
Ingredients
Directions
В купа се поставят всички продукти, с изключение на брашното и кристалната захар. Объркват се до получаване на еднороден крем. Аз го правя с миксера, и по-точно с бъркалките за тесто.
Добавям малко по малко брашното, докато се абсорбира добре. Не се прекалява с брашното, тъй като има опасност сладките да станат доста твърди. Както казва мама, обърква се до получаване на „меко тесто“. Това до скоро ми беше напълно непонятно, но малко по малко с времето започнах да разбирам какво се има предвид.
Не е нужно много месене, само колкото да се съберат всички продукти в еднородно тесто.
Както повечето рецепти, в които се използва тесто с масло, то трябва да се завие с фолио за свежо съхранение и да преседи за кратко в хладилника, за да се стегне малко и да може да се обработва. Аз го оставям за около 30-60 минути, но може да стои в хладилника и през цялата нощ и сладките да се направят на следващия ден. При по-дълъг престой в хладилника, тестото трябва да постои известно време на стайна температура, за да се поотпусне.
Охладеното тесто се разделя на 2 или 3 топки и се разточва на много тънко. С помощта на кръгла формичка или чаша се изрязват кръгчета с диаметър около 5 см.
В отделна купичка или чиния се сипва кристална захар. Аз я овкусявам допълнително с малко ванилена захар. Изрязаните кръгчета се овалват от двете страни в захарта. Аз ги притискам добре и от двете страни. Това спомага от една страна сладките да се изтънят още малко, а от друга – захарта да се полепи добре по тях.
След като захарта е полепила добре, се прегъват първо на две, след това на още две. Накрая отворените ръбчета се притискат леко, за да не се отворят при печенето.
Пекат се в предварително загрята фурна на 190-200 градуса по Целзий до зачервяване.
По желание към тестото може да се добави настъргана лимонова кора или например щипка канела.
Здравей, Ани! Направих корекомките по твоята рецепта, но 1/2 доза-125на125 масло и крем сирене и 150 брашно. Леко влажни са отвътре. Много хрупкави станаха. Не зная дали не съм сбъркал. В различни сайтове всичко е едно и също, само не и брашното. То варира от 400, 500 до 700гр.Твоите как са при изпичане? Напълно изстинали ли трябва да се ядат? Благодаря!
Привет,
отдавна не съм ги приготвяла и не си спомням големи подробности. Брашното, за съжаление, както при почти всички рецепти за тестени продукти, варира. И при мен всеки път се получава различно. Но при тези сладки се получава много меко и лесно за обработка. Когато аз ги приготвям, се старая да ги разточвам на тънко и при овалването в захар да ги притискам още и така се разтягат още. Затова като при изпичане, се изпичат добре и отвън и отвътре. Стават по-хрупкави отвън и по-мекички отвътре, но не трябва да има голяма разлика. Хапват се и топли, и студени – всякак!