Това е рецепта на моята баба. Аз само добавих няколко неща, но чилито на моята баба беше толкова вкусно, че ме караше да скачам от стола, да се превъртам във въздуха и да ритна някой като Брус Лий.

Помня първия път, когато тя ми позволи да гледам как приготвя нейното чили. Баба ми събуди интереса ми към готвенето. В неделя нашето семейство имаше голям обяд, който започваше по пладне след църквата и свършваше около 4 следобяд. Това беше денят, в който моята баба вършеше чудеса.

Тя имаше специален стол за мен, откъдето да я наблюдавам. Седях в ъгъла близо до печката и тя ми обясняваше какво прави, а аз, разбира се, имах въпроси. Бях малък и не ми беше позволено да помагам. До деня на чилито.

Спомням си, че седях в хола и гледах „Стар трек“, когато баба ми ме извика: „Джеф, искаш да гледаш капитан Кърк или да ми помогнеш да направим чили?“ Бързо се озовах в кухнята.

Баба ми даде 2 големи буркана с домати, които бяхме отгледали в нашата градина, и ми каза да ги отцедя, но да запазя сока. След това ми каза да нарежа доматите на кубчета толкова добре, колкото мога. Докато правех това, тя приготвяше месото и подправките.

Моята баба никога не купуваше от магазина готови смеси от подправки за чили, тако и други подобни. Тя приготвяше свои собствени смеси от подправки и билки до постигане на желания вкус.

Аз бях много щастлив да седя с нея в кухнята и да й помагам за чилито. Нарязах доматите, чушките, чесъна и лука. Баба ми се смя много и не беше заради лука. Големият сладък лук лютеше на очите ми, докато го режех. Тогава баба ми сподели малка тайна. Когато режа големи количества лук, да запалвам малка свещ и да я поставям наблизо. Не ме питайте защо и как, но това работи. Това бяха последните ми сълзи от лук.

Това са много скъпи за мен спомени. Моята баба си отиде на 11 декември 2011 г. на 81 години.